Конституционният съд се обърна към „Грийнпийс“ – България с молба за становище относно последните промени в Закона за опазване на земеделските земи
В средата на октомври 2023 г. в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) беше въведено понятието за агрофотоволтаици. Макар и доста закъсняла, тази добавка е наложителна за развитието на вече добре познатите в световен мащаб технологии и у нас.
Какво представляват всъщност агрофотоволтаичните системи?
Това са соларни панели, подходящи за инсталация и употреба върху земеделска земя, така че тя да продължи да се използва за основното си предназначение – да дава живот на онези култури, които ни осигуряват прехрана.
Агрофотоволтаичните системи осигуряват възможност за съвместно производство на земеделски култури и електрическа енергия на един и същи терен. Вертикални или повдигнати фотоволтаични панели позволяват производството под тях да продължи необезпокоявано. Покривите на парниците също имат потенциал за изграждане на агрофотоволтаични системи.
Съвместното използване на единица площ по този начин позволява земята да се оптимизира и реалното производство от нея да достигне до 180%. Този впечатляващ резултат може да бъде постигнат чрез правилно поставяне на панелите (внимателно съобразено разстояние между системите, отстоянията им от земята и вертикалната или хоризонтална им насоченост) или чрез използването на полупрозрачни модули.
Изборът на земеделските култури също е от първостепенно значение за оптимални резултати. Най-удачни са нискостеблените култури като листни зеленчуци, картофи, малини, къпини и дори овощни дървета.
© Paul Langrock / Greenpeace
Защо си струва да инвестираме в развитието на агрофотоволтаични системи?
Технологията набира популярност защото предлага редица предимства както за енергийните, така и за стопанските нужди на страната ни. Някои от ключовите плюсовете на агрофотоволтаичните системи са:
- Повишаване на ефикасността на използваната земята с до 180%;
- Регенерация на почвата след прекалено интензивна употреба за земеделие;
- Увеличаване на производството при някои специфични култури;
- Намаляване на употребата на вода с до 30% заради по-малкото жега и изпарения;
- Предотвратяване на ерозията в следствие на вятъра;
- Защита на реколтата от екстремните климатични явления като суша или градушка;
- Увеличаване на биоразнообразието в дадената площ, в сравнение с отглеждане на земеделски монокултури;
- Потенциално производство на 944 GW соларна енергия от едва 1% от земеделските площи в ЕС;
- Възможност за увеличаване на фермерските доходи с над 30%;
- Потенциал за създаване на енергийни общности и създаване на интерес към тях сред нови групи като земеделци. Това би въвлякло иначе не толкова заинтересовани хора като фермерите.
Становище на „Грийнпийс“ – България до Конституционния съд
Конституционният съд се обърна към „Грийнпийс“ – България с молба за становище относно законността на последните промени в Закона за опазване на земеделските земи. В отговор ние ясно заявихме, че възможността за изграждане на агрофотоволтаици в земеделски земи без промяна на предназначението на такива земи не би следвало да се приема за нарушение на чл. 21 от Конституцията на Република България.
Тези технологии предоставят възможност за запазване на основните земеделски функции на земята, като едновременно с това земеделските производители могат да обезпечат разходите си за енергия и да разширят източниците си на доходи. Така те подкрепят навлизането на чисти източници на енергия, от които съвременното общество се нуждае категорично.
Едновременно с това обаче съществува спешна необходимост на законодателно ниво, а не в подзаконов нормативен акт, да се дефинират основни критерии за техническите и производствените параметри на агрофотоволтаичните проекти със специален фокус върху съпътстващия характер на дейността по производство на енергия, което да бъде второстепенно спрямо продължаващото използване на земеделските земи по предназначение.
Трябва да се регламентират на законово ниво и правилата за контрол и ефективни мерки и санкции, които да гарантират рационалното използване на земята и избягването на злоупотреби.
В допълнение, българското законодателство систематично пропуска да гарантира опазването на околната среда и не приоритизира грижата за екосистемите и биоразнообразието. Измененията на ЗОЗЗ, които бяха и предмет на Искането за противоконституционност на президента на Република България, също не подобряват тази ситуация.
Развитието и подпомагането на изграждането на енергийни обекти от възобновяеми източници следва да е национална стратегия, но вече урбанизирани или засегнати територии трябва да се използват приоритетно за тези цели. Улесняването на изграждането на такива проекти ще даде възможност на гражданите да се включат активно в трансформацията на енергийната система, като инсталират собствени системи за производство на енергия близо до мястото, където тя се използва. Така те ще намалят необходимостта от изграждане на големи централизирани енергийни проекти.
Приоритетното производство във вече урбанизирани или увредени терени, т.е. в населените места и на мястото на обекти като мини, сметища и др., ще намали натиска от изграждането на обекти за производство на енергия в земеделски земи от която и да е категория или в места с богати екосистеми и местообитания.
Ако желаете да се запознаете с цялото становище, можете да го прочетете тук. В него ще откриете още и за останалите промени по ЗОЗЗ.